допиши историята за децата на герои

Няма как да е честно. Всичко, което ти се е случило е толкова несправедливо, че е нормално да мислиш всички тези неща, които минават през теб. Аз бях дете преди вече доста време. Малко съм започнал да забравям какво е, но си спомням, че светът ми се струваше абсурден, защото аз и всички деца бяхме добри, а нещата, които знаех, че се случват, бяха все лоши. Не знаех защо. И аз съм губил много близък човек като дете и за жалост това писмо пиша до теб по същата причина. Но знам нещо със сигурност - ако си спомняш всички хубави мигове, които си имал някога с този човек, той всъщност никога няма да си отиде. Времето ни дава възможност да живеем завинаги в спомените на тези, в чийто живот сме оставили следа. Помни, радвай се, продължавай да обичаш. Времето ни дава и възможност да мечтаем, че то ще бъде вечно, а това е сила, която сътворява. Когато бях дете, повече си мечтаех, отколкото да се възмущавам на света около мен. Мечтаех да спася света, но не знаех от какво. След това мечтаех и за сладолед, но не знаех какъв. Но важното е, че не спрях да го правя, дори днес. Възрастните мечти са много по-скучни от детските, така че няма да те занимавам със сегашните неща. Всъщност, ако има нещо, за което аз мечтая в момента, е ти да бъдеш едно щастливо дете, което също си мечтае за шарени планети и високи слънца. Това си е доста отговорна задача – да бъдеш дете. Сигурен съм, че ще се справиш с това и ако го направиш, мога да ти разкрия една тайна. Ако ти си щастливо дете, ще сбъднеш не само моята мечта, а още много.

Мило дете, не зная какви игри обичаш, дали гледаш Светът на Ванката, или Aethelthryth или пък може би гледаш да си на колелото си ти също не ме познаваш, мило дете, но нас ни свързва нещо някога и аз бях мило дете и аз играех, и аз си стоях на компютъра и ми се караха, че ще си разваля очите (не си ги), не карах колело, защото не можех (сега съм на 34 и още не мога, представяш ли си?) но аз също имах татко моят татко дори не беше герой, като твоя но един ден той беше тук, а на другия – не тъгата не ни дели, всички я чувстваме, различна, но еднаква защо защо защо сигурно ще питаш след години ще разбереш: защото ти си по-силен от всички другите няма да го знаят но ти трябва и вместо да повтаряш защо повтаряй с мен аз съм по-силен от всичко на този свят аз съм по-силен от всичко на този свят аз съм по-силен от всичко на този свят аз съм по-силен от всичко на този свят аз съм по-силен от всичко на този свят обещавам ти, мило дете, че наистина си сега погледни през прозореца избери си една звезда и я питай: как се казваш Смелост – ще каже тя – твоята Смелост Ще ти се усмихне и завинаги ще остане с теб А нощното небе, където и да си, ще сочи към твоята стая Там, там живее на най-силният човек на този свят

Мило дете, ще ти призная нещо: още от училище съм много, много слаб по математика. Така и не можех да разбера какво, например, означава безкрайността. Не можех дори да си я представя. Но един ден, когато пораснах, станах баща и тогава най-после научих какво означава тя. Знам със сигурност, че и твоят татко е разбрал безкрайността в същия миг. В първия миг, в който е видял теб. Затова искам да ти кажа точно какво си е помислил и никога няма да спре да чувства: „Завинаги, винаги, винаги ще те обичам.“ А ти, дете, завинаги, винаги, винаги знай, че той живее в теб и няма сила или време, които да ти отнемат това.

Здравей, не се познаваме, Илиян съм аз, преди също съм бил дете, сега се опитвам отново да бъда. Знам, че ти се е наложило да пораснеш бързо. Това, през което минаваш, е трудно. Може би най-трудното на света. Но ти се справяш. Защото имаш неподозирана сила в себе си. И защото има една звезда на небето, която свети специално за теб. Има и хора, които ги е грижа и няма да допуснат да те е страх или да се откажеш. Ще оставя телефонния си номер. Обади ми се, ако ти се кара колело или ти се копае дупка. Звънни, ако ти се говори за Космоса или искаш някой да ти прочете приказка. Пиши ми всеки път, когато някой е бил груб с теб или имаш нужда от съвет. Ти си добър човек и ще постигнеш много, а за мен ще бъде приятно да се запознаем. Имам едно лего, което някой трябва да ми покаже как се реди. До скоро, дете. Илиян, 0886******

Здравей, скъпо юначе, Извинявай, че не ти пиша по хубава причина. Силата ми е в това да измисля нещо смешно, в работата си често пиша странни и забавни приказки. Но понякога нещата няма как да са ни смешни, когато темата ни носи тъга, гняв, объркване или страх. В тези моменти ще трябва първо да потърсиш смелостта, куража и геройството. И ти го правиш с твоето писмо. Хубаво е човек да не се страхува да каже какво чувства и ти благодаря за смелостта, куража и геройството да го направиш. Животът прекалено рано ти е разкрил своята най-тъжна страна — да си тръгва. Често без предупреждение, без възможност да се задържи още поне мъничко. И без надежда да се върне някога дори за миг. Той ни взима тези, които обичаме. Но те остават в нас, в умовете ни. В спомени, във фантазии, в сънища, в предмети, които свързваме с тях, в места, на които имаме общи изживявания. Добрите примери и красивите спомени може да извикаме в съзнанието си винаги, когато ни потрябват. Аз често се питам какво би ме посъветвал моят татко в тази или онази ситуация. Представям си как би реагирал на някоя моя постъпка и дали би одобрил мое действие или бездействие. Да, щеше да е хубаво да го има наистина и да се уверя, че това, което си мисля, е така. Но ние наследяваме родителите си по много начини и когато вече ги няма, ни оставят на нас своята задача да ни правят по-добри хора. Не мога да ти кажа не тъгувай, не мога да ти обещая, че ще бъде лесно. Но зная, че имаш в себе си онези смелост, кураж и геройство, които ще ти помогнат да се справиш.

Здравей, Аз съм Георги и съм твой приятел, въпреки че още не сме се срещали. Вярвам, че приятелите са хората, които имат общи ценности и общи мечти. Например, да искат да направят мястото, на което живеят, по-добро. Не само по-чисто, по-подредено, по-модерно и ново, но и място, на което има повече добри хора, повече хора, които си помагат и които се подкрепят. Ти искаш ли тези неща? Знаеш ли как можем да направим това заедно? Според мен ще се случи, когато започнем всеки ден да даваме добър личен пример – като самите ние помагаме на другите, когато имат нужда; като ги изслушваме, когато искат да споделят нещо важно или много лично; като полагаме усилия, за да се борим за нещата, които сме обещали на себе си и на нашите близки и любими хора; като не се отказваме, когато стане трудно. В живота все се намират моменти, в които е много трудно. Това са моментите, в които ставаме по-силни и в които научаваме най-ценните уроци, като например за истинските важни – любовта, семейството, приятелството, здравето и щастието. Даването на добър личен пример има специална награда. Наградата, че някой винаги ни гледа – както нашите приятели и близки, така и хората, които вече не са с нас, но които обичаме безкрайно и които ще носим завинаги в сърцето си. Прегръщам те! Търси приятели, защото когато човек има добри приятели, пътят винаги е много по-лек.

Здравей, герой Едва ли думите ми ще изтрият болката от загубата която
преживяваш, но се надявам да ти покажа нещата от малко по-високо и това да те усмихне и да ти даде вяра, че нищо не е изгубено. Не знам дали си се замислял/а откъде сме се пръкнали на тази планета? Защо сме се родили в тези тела, които ни болят, когато си ударим крака в някоя врата, и които пускат онази червена течност когато се порежем? Телата ни за жалост имат и онази странна функция да изчезват, но искам да ти споделя една тайна, за която малко хора знаят. Готов ли си за нея? Препоръчвам ти да седнеш някъде, за да не паднеш. Така. Готов? Хората които губим всъщност не изчезват. Те се телепортират горе, над атмосферата. Може би ти звучи странно, но когато напуснат своята човешка форма, тяхната душа, която обикновено се намира в сърцето, тоест в гръдния ни кош, излита нависоко и започва да лети над нас като ангел, който започва да изпълнява абсолютно всяко наше желание! Ама всяко! Когато сме в опасност нашият близък винаги е наоколо, за да ни предпази, достатъчно е само да го повикаш и той или тя ще оправи нещата. Не мога да ти кажа точно къде над нас кръжат душите, но съм чувала, че е някъде между синьото на небето и космоса. Знам, че има шанс да помислиш, че това са пълни глупости, но ще опитам да ти докажа, че това е истина. Как ли? Ами с водата. Вероятно знаеш, че водата има три агрегатни състояния: Тя може да е в течно състояние, може да замръзва на лед и може да се изпарява като пара. Замисли се. Докато близките ни са били до нас преди да си отидат, те реално са били в твърдото си състояние, като водата (Все пак тялото ни е направено от 90 процента вода! Представяш ли си? ) После, когато си отидат, те просто променят своето състояние, както водата се превръща в пара, което не значи че изчезва. Е, успях ли да те убедя? ;) Преди години загубих баба си, която много обичах. И когато ми липсва понякога сядам и й пиша писмо или пък си говоря с нея наум, защото знам, че е наоколо и винаги ме чува. Е, не получавам обратно писмо от нея, нито мога да чуя гласа й, но знам, че тя говори вече с друг език. Езика на небето, който се опитвам да разчитам. Понякога ми отговаря с някоя пеперуда, която каца на шапката ми, друг път с някой гълъб, който идва близо до мен. Трети път с някой лек ветрец, който ме погалва по главата. Много ми се иска и ти да търсиш тези знаци и да разбереш, че това вече е техния език и колкото повече търсиш знаците, толкова по-добре ще го разбираш и ще усещаш, че твоят човек е наблизо и никога не си е тръгвал. Че не си го изгубил съвсем. Защото не можеш да изгубиш нещо, което обичаш и което те обича. То е просто невъзможно.

Мило дете, Трудно ми е да ти напиша това писмо, защото писането изисква смелост, но аз взимам пример от теб и събирам кураж, за да го направя. Макар и да не се познаваме, имаме нещо, което ни свързва - общите ни приятели еднорозите. Спомням си света им. Вярвам и ти също. Но ще ти го припомня. Всеки път когато затварях очи и тайничко ги виках, те се появяваха и ме отвеждаха на места, за които до ден днешен разказвам. Места, където светлината сякаш е различна, а лъчите ѝ ни завиват с топлина и любов, а цветовете само ти определяш какви ще са. Там времето отдавна е спряло да гони света и те оставя да се потопиш в красотата му. На тези места дори за секунда не оставаш сам, защото всички които обичаш са около теб и кротко те чакат, за да ти напомнят, колко много имаш. И така всеки път, когато страхът ме обземаше и чувствах тъга, когато буцата в гърлото ме задушаваше, а топката в корема ми тежеше, аз затварях очи и тихичко прошепвах на еднорозите да ме отведат към тези магични места. Може би най-важното за еднорозите е, че носят на гръб мечтите и всеки си има по една, която е неотлъчно с него. Защо ти го казвам това? Станеш ли верен другар с еднорога, той ти се доверява толкова много, че ти подарява най-ценното си - мечтата. Тя става завинаги твоя с условието да я пазиш, но трябва да му обещаеш, че когато отвориш очи ще я вземеш със себе си, за да я изживееш. Но не забравяй, трябва да си смело, мило дете, за да дойдат при теб, а аз вярвам, че си, защото аз съм заради теб и ще те чакам завинаги на тези наши красиви места. А сега нека заедно отворим очи и да погледнем мечтите си.

Здравей, мило дете, Когато бях по-малка, моят баща отиде на небето. Беше ми много трудно, защото не бях готова за това, но истината е че всъщност никой никога не е готов за такава раздяла. С времето разбрах, че има нещо много важно, и това е любовта! Знай, че твоят родител много те обича и се е вълнувал безкрайно, когато ти си се появил на този свят. Знай, че там горе от небето, той ще продължава да следи всяка крачка от твоя живот. Знай, че той се гордее с теб и винаги когато може ще ти помага, ще идва в сънищата ти и заедно с другите небесни същества, ще се грижи за теб. Защото аз вярвам, че на небето има ангели, които ни помагат и никога няма да ни оставят сами в нужда, само трябва да се обърнем за помощ към тях. Но има ангели и на земята - те са нашите приятели и близки! Понякога говоря с баща си и го питам как би постъпил в някоя ситуация. Друг път, съм щастлива и си мисля, дали сега се гордее с мен. Понякога сълзи напират в очите ми и ми става мъчно за него. Но това е нормално, показва че си жив и че имаш сърце. Така е с хората, ние сме чувствителни същества. Знаеш ли, аз съм автор на книги за деца и много често се срещам с деца като теб, с които четем всякакви вълнуващи истории от книгите. Но нещо, което много обичам, е с децата да си говорим за мечтите и за това как те се сбъдват. Защото вълшебните приключения могат да се случват не само в книгите, но и в живота ни. И аз съм сигурна, че твоят живот ще бъде изпълнен с прекрасни и вълнуващи неща, а всички добри сили ще ти помагат. Мечтай, не се отказвай, работи и бъди смел! Рисувай, пей, смей се, играй с приятели, прави това което обичаш и радостта от живота ще става все по- силна в теб всеки ден. Аз вярвам в теб!

Скъпи ти, до когото писмото ми ще стигне, Как си? Странно ми е да започна писмо към неизвестен на мен самата получател с въпрос, но сред множеството варианти този ми се стори най-подходящ. Вярвам, че най-искрената форма на грижа към някого, било то и непознат, е да го питаш „Как си?“. Признавам си, със седмици прехвърлях дълги изречения с излишни метафори, трих ги, после започвах наново и така – докато не стигнах до тази финална версия. Версия, в която най-накрая ти споделям това, което ми се струваше много обезнадеждаващо, когато за първи път си го помислих – понякога правилни думи няма. Но все още вярвам, че има - окуражаващи думи, които могат да вдигнат на крака,
честни думи, които превеждат през реалността,
неловки думи, в които си проличава честността,
остри думи, които ни сепват и опомнят,
добронамерени думи, които ни поемат в прегръдка,
сурови думи, които назовават нещата с истинските им имена,
предпазливи думи, които невинаги изпълняват целта си,
смели думи, които трябва да внимават, за да не прозвучат
безразсъдно,
топли думи, които могат да ни бъдат и светлина, и утеха, ако
им позволим
и още, и още, и още.
И поради факта, че ти все така оставаш непознат за мен, аз не бих могла да предположа какво търсиш в тези редове. Хората непрестанно бъркаме с думите дори към най-близките си, а какво ли остава за опитите ни с непознати. Затова, единственото решение би било да те помоля нещо. Представи си, че ти изпращам точно твоите думи. Тези, които поне за кратко те обнадеждават, че не всичко е празни приказки. А ако някой ден поискаш – пиши ми, обещавам да бъда добър слушател. С обич,
Лили

Здравей, миличко детенце! Искам да ти кажа толкова много неща… Но най-вече искам да те прегърна. Прочетох, че си се страхувала и сърцето ми се сви. Да се страхуваш е нормално. Всички усещаме страх. Особено, когато сме изправени пред тежки изпитания. А ти си била пред най-тежкото - да изгубиш обичан човек. Обаче, искам да ми повярваш - ти си по-голяма от страховете си! Сърцето ти може пак да усеща любов и радост и да е изпълнено с мечти. Тепърва ще разбереш колко си силна и колко много щастие ще имаш в живота си. Мечтай и обичай на воля, защото това ще направи страховете мънички и слаби. Усмихвай се, раздавай прегръдки и не позволявай на никого и на нищо да помрачава вярата ти в доброто. Ти си героиня и можеш всичко! От Надя